Месеци наред гледане на сериали и комедийни предавания и четене на художествени и научно-популярни книжки – човек би помислил, че са ме уволнили. А всъщност дейност има, взех си малко самолетни билети и единият вече е използван. За обогатяването на поп-културата ми – по-късно, първо малко за пътуването (като най-актуално от битова гледна точка).

Предстои ми най-дългият престой във Виена досега. Още не мога да обърна на немски, надявам се до края на месеца да се оправя. Като нищо пак ще започна с настинка, но пък картите за библиотеките са готови, остава да разуча пералнята, поръчах си и нов телефон. Точно в момента пропускам нощта на музеите, но пък още първата вечер Васка ме заведе на концерт – тече някакъв Wave Festival, ние гледахме CSS и вече съм фен.

(Само дето сега беше доста по-енергично и шумно, групата е в различен състав, а супер симпатичната фронтменка – с много повече коса)

Много ходя пеш, упорито духа студен вятър, деля апартамента със съквартирантки, които са повече, отколкото искам (не са лоши момичетата, макар че явно вярват в клишето „петък вечер“), още не мога да вляза в ритъм. Плануват се следните мероприятия: някаква лекция и коктейл от OeAD в края на октомври, концерт на Ник Кейв в края на ноември (ако сколасам да си купя билет), ходене до Лондон преди Коледа, посрещане на любими хора след това.

Сега обаче ще прегледам 38-те програми на наличния в стаята телевизор и ще се придържам към сериалите и комедийните предавания в интернет.

Паралели

18.02.2013

Разбирам, че днес Йоко Оно навършва 80 години. Май вече ме беше изненадвала констатацията, че тя е набор на моята професорка (т.е. научна ръководителка), бях го забравила. Колко странно.

Като изключим очевидния факт, че Йоко Оно не я познавам лично, и не толкова очевидния, но все пак факт, че не ѝ следя проявите и проявявам още по-малко интерес към Джон Ленън (и клонящ към нула интерес към Бийтълс), нейната персона все пак ми навява някои размишления от време на време, които пък стават повод за този несъвместим паралел с моята професорка сега. Повечето ми асоциации с Йоко Оно естествено са за периода преди 30-40 години, когато тя е била в разцвета на силите, идеите и проявите си. Мине – не мине, и се замисля, почесвайки се по главата, за концептуалното изкуство, модерното изкуство, активизма, виенския акционизъм, предаването на послания чрез изкуство, пърформанси, благотворителност, форми на бунт (които не противоречат на личните ми етични схващания или им противоречат само дотоколкова, колкото да ги провокират)… Нищо важно не измислям вследствие на това, но почесването стимулира кръвообращението, а може и да попрочета нещо по тия въпроси. И Йоко Оно ми влиза в тая парадигма на застиналата възраст между 35 и 50 годишна, докато ръчка публиката с малки скандали, а феновете на Джон Ленън я мразят и т.н.

По това време проф. А.М. е била на същата възраст, снимката ѝ в енциклопедията е може би от тоя период или малко по-късно. И все пак за мен тя е актуална от последните 15 години, някъде от 65-та ѝ годишнина. Е, и тя има доста общо с изкуството (по няколко семейни линии)! Но нейната академична тежест и личен авторитет, слабото ѝ зрение и трудна подвижност, бистротата на ума ѝ и страхотното ѝ чувство за хумор я правят много неабстрактна, непосредствена и осезаема именно сега и такава, в късните години от живота ѝ.

Паралелът е напълно произволен. Този механизъм работи при успоредяването и на всякакви други съвременни събития и личности, за които имаме независими едни от други източници на информация и опит. Успоредните колони в хронологичните таблици по история винаги са ме интригували. Когато двама различни души са живели по едно и също време, как и доколко са им влияели едни и същи (или напълно различни едновременни) събития?…

Космос

01.01.2013

Гледам поредицата „Космос“ – сериите така и не са остарели кой знае колко от 1980 г. насам. Разбира се, оттогава много се е променило и в състоянието на космическите програми и политическите надпревари, и в знанието ни за Вселената, и в самата стилистика на говорене, но основните неща, които обясняват непосредствено заобикалящия ни свят, остават същите. И всичко това – с усмихнатия, ентусиазиран и същевременно спокоен Карл Сейган, който произнася всичко много отчетливо и убедено вярва в наличието на множество все още неоткрити населени разумни светове. Музикалната тема е упойваща (как не се сетих, че това е Вангелис…):

Еми…

31.12.2012

Станала съм трайно нетолерантна към хора, заели обидената позиция в живота. Вече не се извинявам за неща, за които не съм виновна. И още едно „прозрение“ – не може да се угоди на всички, и не трябва. Хайде чнг.

„White & Nerdy“ на Weird Al Yankovic – колкото повече я слушам, толкова повече се пристрастявам (сигурно защото чувам все повече неща от текста). След десетки слушания и множество епизоди от The Big Bang Theory с огромно удоволствие се смея на реплики, с които аха-аха да се идентифицирам. Макар че не отговарям на нито едно от описанията…

(Не дава да се гледа тук, трябва да се иде направо в тубата)

Като гледам и оригинала, чиято пародия е White & Nerdy, ми става още по-смешно. Пък не е много лесно да се направи пародия, която да не е жалка в напъните си.

Може и да не знам нито дума на Клингон, но пък съм гледала всички епизоди от Firefly и Babylon 5! А, да, и също знам наизуст части от Holy Grail на Монти Пайтън.

Приложение:

„White & Nerdy“

They see me mowin’
My front lawn
I know they’re all thinking
I’m so White N’ nerdyThink I’m just too white n’ nerdy
Think I’m just too white n’ nerdy
Can’t you see I’m white n’ nerdy
Look at me I’m white n’ nerdy!
I wanna roll with-
The gangsters
But so far they all think
I’m too white n’ nerdy
Think I’m just too white n’ nerdy
Think I’m just too white n’ nerdy
I’m just too white n’ nerdy
Really, really white n’ nerdy
First in my class here at M.I.T.
Got skills, I’m a Champion of D&D
MC Escher that’s my favorite MC
Keep your 40
I’ll just have an Earl Grey tea
My rims never spin to the contrary
You’ll find they’re quite stationary
All of my action figures are cherry
Steven Hawking’s in my library
My MySpace page is all totally pimped out
I got people begging for my top 8 spaces
Yo I know Pi to a thousand places
Ain’t got no grills but I still wear braces
I order all of my sandwiches with mayonnaise
I’m a whiz at minesweeper I can play for days
Once you see my sweet moves you’re gonna stay amazed,
my fingers movin’ so fast I’ll set the place ablaze
There’s no killer app I haven’t run
At Pascal, well, I’m number 1
Do vector calculus just for fun
I ain’t got a gat but I got a soldering gun
„Happy Days“ is my favourite theme song
I can sure kick your butt in a game of ping pong
I’ll ace any trivia quiz you bring on
I’m fluent in JavaScript as well as Klingon
Here’s the part I sing onThey see me roll on, my Segway!
I know in my heart they think I’m
white n’ nerdy!
Think I’m just too white n’ nerdy
Think I’m just too white n’ nerdy
Can’t you see I’m white n’ nerdy
Look at me I’m white n’ nerdy
I’d like to roll with-
The gangsters
Although it’s apparent I’m too
White n’ nerdy
Think I’m just too white n’ nerdy
I’m just too white n’ nerdy
How’d I get so white n’ nerdy?I’ve been browsing, inspectin’
X-men comics you know I collect ’em
The pens in my pocket
I must protect ’em
my ergonomic keyboard never leaves me bored
Shopping online for deals on some writable media
I edit Wikipedia
I memorized „Holy Grail“ really well
I can recite it right now and have you ROTFLOL
I got a business doing web sites
When my friends need some code who do they call?
I do HTML for them all
Even made a homepage for my dog!
Yo! Got myself a fanny pack
they were having a sale down at the GAP
Spend my nights with a roll of bubble wrap
POP POP! Hope no one sees me gettin’ freaky!

I’m nerdy in the extreme and whiter than sour cream
I was in AV club and Glee club and even the chess team!
Only question I ever thought was hard
Was do I like Kirk or do I like Picard?
I spend every weekend
at the renaissance fair
I got my name on my underwear!

They see me strollin’
They laughin’
And rollin’ their eyes ’cause
I’m so white n’ nerdy
Just because I’m white n’ nerdy
Just because I’m white n’ nerdy
All because I’m white n’ nerdy
Holy cow I’m white n’ nerdy
I wanna bowl with-
the gangsters
but oh well it’s obvious I’m
white n’ nerdy
Think I’m just too white n’ nerdy
Think I’m just too white n’ nerdy
I’m just too white n’ nerdy
Look at me I’m white n’ nerdy!

Ходенето в Париж беше преди месец и все повече избледнява – какво ли може да е останало неразказано? Ще систематизирам.

В началото не ми хареса особено. Дъжд и студ, настинка, твърде много туристи, твърде мърляво, всички се бутат, пресичат на червено, не спират на пешеходна пътека, няма стрехи и ме наваля, улиците са криви точно когато бързам, а кафенетата изчезват точно когато ги търся. После на петия ден, като ми мина хремата, дъждът спря, а аз си свърших отлична работа в библиотеката и приех за даденост тясната хотелска стая, Париж започна да ми изглежда доста по-добре. Много, много ходих пеш. Предизвиках презрението на един сервитьор, като си поръчах едновременно кафе и чаша червено вино. Изпих една биричка (която си носех) на ръба на острова с крака, провесени над мръсната вода. Изпълних някогашната си закана и пренебрегнах музеите почти изцяло, с изключение на д’Орсе и Оранжерията. Купих си рокля.

Три теми доминираха изцяло над 8-дневния ми престой. Те бяха и основният ми източник на радост.

1. Библиотеки и ръкописи. Намерих това, което търсех, за пръв път се разправях с гръцки ръкописи X-XIV в., те пък от своя страна се помещаваха в старата сграда на библиотеката и аз през повечето време гледах микрофилми тук:

2. Джойс. Още преди да отида, вече си бях набелязала няколко места, свързани с живота на Джойс в Париж. Хубавото беше, че на част от тях се натъкнах съвсем неочаквано. Още първия ден случайно се озовах на ул. Одеон, веднага потърсих № 12, където е била оригиналната книжарница Shakespeare & co. Бях и в сегашната (напълно неоригинална, но все пак много приятна), откъдето си купих книжка – Stephen Hero на Джойс, която иначе почти никъде не съм виждала.  Освен това – едно малко паркче на негово име и още една паметна плоча къде е живял.

3. Space invaders. Научих от филма за/на Банкси за Спейс Инвейдър, който лепи керамични инвейдърчета по сградите на различни градове, и взех да се оглеждам за тях. Видях един във Виена тази година, но Париж е направо залят с такива. В началото ги виждах случайно, после взех да ги търся, даже слязох от един автобус, за да снимам.

Той твърди, че в Париж са хиляда. Аз снимах около 20.

Трябва да има следващ път. За тогава си оставих Лувъра, малко повече сладкарници и бири край Сена, набелязах си поне още 3 книги от Shakespeare & co., имам валидна карта за градски транспорт и за библиотека (само трябва да се подновят). Засега обаче не бързам. Не можа да измести Лондон от личните ми предпочитания за голям град и е далече от първото място на Виена в сърцето ми 🙂

А в Тюйлери пасат козички.

Последното посещение оняден в СГХГ много ми хареса.

*

Уча исландски и дори не мога да обясня защо. 

*

Другата седмица съм в Париж.

*

Secret Chiefs 3 пак идват в България!

Още преди 6 години Ирката забеляза, че във Виена миризмите се усещат много по-отчетливо и силно. Сега в тъмното, в топлата задуха пред буря, точно миризмата на липите усетих на Liechtensteinstrasse.

Това ми е седмото идване тук и за някои неща проявявам голямо постоянство – ям маслинови хлебчета от Der Mann (знам къде има пекарни из центъра така, както знам банкоматите на ПИБ в София), минавам по Naglergasse (малка уличка в центъра), пия кафе в любимото кафене на Томас Бернхард Bräunerhof, обикалям из магазините и покрай витрините и снимам неща, които съм снимала вече десетки пъти.

Поскъпнало е, ремонтите от миналото лято вече са се преместили другаде, мина контрола в метрото, променили са маршрута на автобус 1А (който обикаля много смешно из първи бецирк), библиотеката на Византинистиката е станала по-просторна и доста удобна за четене…

Някои акценти досега:

1. Ходих на Life Ball. Направи ми впечатление, че като е на живо, целият кич и преструвки не само не дразнят, ами увеличават ентусиазма и приповдигнатото настроение. Като се прибрах да го догледам по телевизията, ми се стори много по-напудрено, отколкото там, на розовия килим. Е, то това му е целта.

2. Ходих на лекция на Жак Рансиер в MUMOK. Залата се препълни (доколкото разбрах, над 300 души), много от тях бяха младежи, вероятно студенти. Лекцията – на английски с ужасен френски акцент. Каквото изобщо разбрах, май беше интересно, даже разбрах доста неща. Дискусията беше доста по-забавна, но най-симпатичен ми стана самият Жак Рансиер – отговаря на въпросите многословно, гледа в тавана, докато мисли, и зацикля на някои думи и изрази (не бих казала, че заеква, просто повтаря по 100 пъти), т.е. говори и говори…..

3. Нощем се будя и си пускам телевизора – освен една немска програма, по която цяла нощ дават как гори един огън в камина (това никога не го гледам), хванах една виенска, по която веднъж гледах отвътре музеи и галерии, където още не съм ходила, както и любимото ми предаване – проследяване на маршрути на градския транспорт! С камера най-отпред на трамвая, който просто си кара, пише и спирките кои са. Невероятно скучно е, даже тая нощ беше от метрото (U4, то поне излиза на повърхността), но е забавно, ако е някоя позната линия. Това за София не искам и да си представям какъв ужас ще е…

Засега толкова. Утре мисля да отида до Дом Витгенщайн, искаше ми се да разгледам изложбата на Ясен Гюзелев, но подозирам, че ще е затворено заради празненството за 24 май. Исках да видя и японското кафене с котки, имам още няколко дни за тази цел. Е, и малко работа да свърша, де.