Днес стана 1 година от смъртта на проф. Ангелина Минчева, която аз продължавам да наричам „моята професорка“. Чудя се какво да кажа за нея, някак бледо ми се струва. Последно я видях на 25 март миналата година (имам снимки от тогава), после така и не успяхме. Продължавам да си говоря с нея, макар че гласът й избледнява постепенно. Все съжалявам, че не мога да й покажа нещо (например готовата ми книга), да й разкажа къде съм била и къде още ще ходя, да я послушам как ме съветва за сериозни неща и се смее на несериозните. Някакви малки нейни особености ми изскачат пред очите – дългото говорене по телефона, запалените навсякъде лампи (и слабото й зрение), двойно кафе, черен шоколад, малко уиски с много вода, бележки и хартийки с едрия й почерк, дългите й кокалести пръсти и прозрачната й кожа. Гневеше се лесно, даваше сурови, но справедливи и искрени съвети, смееше се гласно и някак дяволито-закачливо. Имаше си неколцина бивши ученици, сегашни учени, които й бяха (и все още са) напълно предани. Не помня да съм плакала след смъртта на някого толкова, колкото плаках за нея.

(Има тук едно видео, макар и възстаро, което е толкова характерно за нея!)

Advertisements

Последното посещение оняден в СГХГ много ми хареса.

*

Уча исландски и дори не мога да обясня защо. 

*

Другата седмица съм в Париж.

*

Secret Chiefs 3 пак идват в България!

На края на света е пълно с поети и философи, които си изграждат уютна и позната среда насред привидната пустош. В чуждия свят си създават свой, като строят, отглеждат домати и си правят рок концерт; и същевременно мисълта им блуждае някъде из снеговете.

Може би и поради 100-годишнината от експедициите на Амундсен и Скот, реших да изгледам този филм на Вернер Херцог (2007).

В него има много текст – В. Херцог говори зад кадър бавно, с приятен акцент и някак с много силно присъствие, което се усеща през цялото време. И най-много ми харесва, че се фокусира върху хората – а те говорят ли, говорят за неща, които далеч не идват от инстинкта за оцеляване.

„PhDs washing dishes and, you know, linguists on a continent with no languages.“

Швейцарска готварска книга и речниче за швейцарски немски. И двете са триезични в някакъв смисъл. Едното включва швейцарски. Другото включва френски. И много картинки.

А самата (напълно истинска) швейцарка говори чуден български с източен (габровско-шуменски) акцент…

Ein seltener Vogel

04.12.2011

Още една от песните на Нойбаутен, в чийто текст винаги се заслушвам:

Каква странна птица…

Каква странна птица…

Колко странна птица,

която пее много нежно.

Оперение без окраска,

колко странна птица,

каква странна птица.

Клюна – в небето,

колко странна птица.

Каква странна птица

лети сама към извисяващия се връх

на Арарат.

Сега започва най-после да вали

и изобщо повече не спира.

След дъжда вече не всички са тук.

 

Напр.

Птеранодона вече го няма.

Напр.

Археоптерикса вече го няма.

Напр.

Самия шенцораптор вече го няма.

Напр.

Така или иначе, след дъжда повечето вече ги няма.

Чакам

сигурното кацане

на някога извисявалия се връх,

на новия остров,

на самотния плаж.

Чакам

това, което странната птица

при своето завръщане

носи в човката си:

новата песен!

Арарат!

Това, което странната птица

при своето завръщане носи в човката си:

Новата песен!

Лежи на езика и изгаря!

Лежи на езика и изгаря!

Качването на левъл води до обновяване на гардероба. Докато си вървях вчера, гледах как на подметката на един новоизбран декан му се червенее етикетът на новите обувки.

Малко впечатления за исландския (който уча напоследък, сякаш си нямам друга работа).

От това, което чувам, почти нищо не разбирам, ако не го чета. Говорят много бързо, сливат думите (особено гласните, но не само). Има странно ударение и интонация – контрастът между ударени и неударени срички е много голям, което сякаш се подсилва от интонацията. Мога само да ги имитирам, а и това е трудно. Трябва ми последователно изложение за правилата за четене и произнасяне – някои неща ги схванах, но за други още се чудя.

Трябва ми и подредена граматика. Засега карат само на интуиция. Струва ми се, че няма учтива форма – и непознати в официална ситуация си говорят на „ти“ и на малко име. Има интересни архаизми в граматиката, например три различни форми за „те“, ако са само мъже, само жени и смесени. Няма познати международни думи – най-елементарни неща като „компютър“ и „полиция“ са някакви измишльотини (първото е лесно, tölva, но второто още не мога да се науча как се произнася, камо ли да го запомня – lögregla). Добре, че има нещо общо с немския, та поне нещо да е по-разбираемо…

Сега като гледам и слушам на шведски, даже разбирам някакви отделни думи (ако чета субтитрите най-вече). Много е интересно. Разбира се, едва ли някога ще проговоря. Но пък съм много по-напред от опитите ми преди време с езика маори! 🙂

11.10.11. Допълнение:

Току-що приключих survival level, започвам level 1, където има ГРАМАТИКА! И героите/актьорите са различни, слава богу 🙂 Така е много по-добре, може и да науча най-сетне нещо.

Mazut

18.08.2011