Изследователят, занимаващ се с критика на текста*, изобщо не е като Нютон, изучаващ движението на планетите. Много повече прилича на куче, което лови бълхи. Ако кучето ловеше бълхи на математически прицип, основавайки проучванията си на статистиката за разпространение на популацията, никога нямаше да хване бълха, освен по случайност. На тях трябва да се гледа като на личности; и всеки проблем, който се изпречи пред текстолога, трябва да се разглежда като уникален.

Из: A. E. Housman, ‘The Application of Thought to Textual Criticism’, Proceedings of the Classical Association 18 (1922), 67 – 84 (p. 68-69).

Това чета в момента, успоредно с няколко други по тази тема. Както показва и заглавието, основният съвет е: Мислете!

И още (пак там):

Но прилагането на мисъл към критиката на текста е дейност, която би трябвало да е по силите на всеки, който може да прилага мисъл към каквото и да е. Това не е дар от природата, какъвто е талантът за текстолога, а е навик и като всеки друг навик може да се формира. И веднъж формиран, въпреки че не може да замести липсващия талант, може да промени и минимализира вредните последствия от липсата на талант. Ако човек не е критик по рождение, не е нужно заради това да се държи като глупак по рождение…

–––––––

* критика на текста, критик на текста, текстолог (textual criticism, textual critic) – дефиницията е трудна в едно изречение, но се има предвид науката (нейната методология и съответно изследователят, който я прилага), с помощта на която се изследват достигнали до нас текстове по техните ръкописни или печатни източници в опит да се отстранят наслоените грешки и промени, за да се стигне до (предполагаемия) оригинал.

Космос

01.01.2013

Гледам поредицата „Космос“ – сериите така и не са остарели кой знае колко от 1980 г. насам. Разбира се, оттогава много се е променило и в състоянието на космическите програми и политическите надпревари, и в знанието ни за Вселената, и в самата стилистика на говорене, но основните неща, които обясняват непосредствено заобикалящия ни свят, остават същите. И всичко това – с усмихнатия, ентусиазиран и същевременно спокоен Карл Сейган, който произнася всичко много отчетливо и убедено вярва в наличието на множество все още неоткрити населени разумни светове. Музикалната тема е упойваща (как не се сетих, че това е Вангелис…):

„White & Nerdy“ на Weird Al Yankovic – колкото повече я слушам, толкова повече се пристрастявам (сигурно защото чувам все повече неща от текста). След десетки слушания и множество епизоди от The Big Bang Theory с огромно удоволствие се смея на реплики, с които аха-аха да се идентифицирам. Макар че не отговарям на нито едно от описанията…

(Не дава да се гледа тук, трябва да се иде направо в тубата)

Като гледам и оригинала, чиято пародия е White & Nerdy, ми става още по-смешно. Пък не е много лесно да се направи пародия, която да не е жалка в напъните си.

Може и да не знам нито дума на Клингон, но пък съм гледала всички епизоди от Firefly и Babylon 5! А, да, и също знам наизуст части от Holy Grail на Монти Пайтън.

Приложение:

„White & Nerdy“

They see me mowin’
My front lawn
I know they’re all thinking
I’m so White N’ nerdyThink I’m just too white n’ nerdy
Think I’m just too white n’ nerdy
Can’t you see I’m white n’ nerdy
Look at me I’m white n’ nerdy!
I wanna roll with-
The gangsters
But so far they all think
I’m too white n’ nerdy
Think I’m just too white n’ nerdy
Think I’m just too white n’ nerdy
I’m just too white n’ nerdy
Really, really white n’ nerdy
First in my class here at M.I.T.
Got skills, I’m a Champion of D&D
MC Escher that’s my favorite MC
Keep your 40
I’ll just have an Earl Grey tea
My rims never spin to the contrary
You’ll find they’re quite stationary
All of my action figures are cherry
Steven Hawking’s in my library
My MySpace page is all totally pimped out
I got people begging for my top 8 spaces
Yo I know Pi to a thousand places
Ain’t got no grills but I still wear braces
I order all of my sandwiches with mayonnaise
I’m a whiz at minesweeper I can play for days
Once you see my sweet moves you’re gonna stay amazed,
my fingers movin’ so fast I’ll set the place ablaze
There’s no killer app I haven’t run
At Pascal, well, I’m number 1
Do vector calculus just for fun
I ain’t got a gat but I got a soldering gun
„Happy Days“ is my favourite theme song
I can sure kick your butt in a game of ping pong
I’ll ace any trivia quiz you bring on
I’m fluent in JavaScript as well as Klingon
Here’s the part I sing onThey see me roll on, my Segway!
I know in my heart they think I’m
white n’ nerdy!
Think I’m just too white n’ nerdy
Think I’m just too white n’ nerdy
Can’t you see I’m white n’ nerdy
Look at me I’m white n’ nerdy
I’d like to roll with-
The gangsters
Although it’s apparent I’m too
White n’ nerdy
Think I’m just too white n’ nerdy
I’m just too white n’ nerdy
How’d I get so white n’ nerdy?I’ve been browsing, inspectin’
X-men comics you know I collect ’em
The pens in my pocket
I must protect ’em
my ergonomic keyboard never leaves me bored
Shopping online for deals on some writable media
I edit Wikipedia
I memorized „Holy Grail“ really well
I can recite it right now and have you ROTFLOL
I got a business doing web sites
When my friends need some code who do they call?
I do HTML for them all
Even made a homepage for my dog!
Yo! Got myself a fanny pack
they were having a sale down at the GAP
Spend my nights with a roll of bubble wrap
POP POP! Hope no one sees me gettin’ freaky!

I’m nerdy in the extreme and whiter than sour cream
I was in AV club and Glee club and even the chess team!
Only question I ever thought was hard
Was do I like Kirk or do I like Picard?
I spend every weekend
at the renaissance fair
I got my name on my underwear!

They see me strollin’
They laughin’
And rollin’ their eyes ’cause
I’m so white n’ nerdy
Just because I’m white n’ nerdy
Just because I’m white n’ nerdy
All because I’m white n’ nerdy
Holy cow I’m white n’ nerdy
I wanna bowl with-
the gangsters
but oh well it’s obvious I’m
white n’ nerdy
Think I’m just too white n’ nerdy
Think I’m just too white n’ nerdy
I’m just too white n’ nerdy
Look at me I’m white n’ nerdy!

„Monty Python and Philosophy“ – досега съм изчела над 80%, хрумват ми неща на всяка страница, трябва да започна отнякъде. Общо взето сборникът е много интересен, може да се смъкне от тук. С изключение на 2-3 статии, които са за отбиване на номера или просто аз не виждам нищо в тях, останалите автори са взели присърце задачата да потърсят философия в Монти Пайтън и обратно, а неколцина направо са се постарали. Авторите са (неизвестни за мен) философи, специалисти по нещо си, но някои освен това са не просто фенове и познавачи на МП, а дори могат да влязат в тона им и да си играят с темата.

Още малко общи приказки. Изглежда философите си мислят много сходни неща, докато гледат скечовете и филмите. Най-често ги интересува въпросът за Бог, богохулството, Църквата и религията и има ли живот след смъртта според МП. И смисълът на живота, разбира се. Другата най-предъвквана тема е за (злоупотребите с) езика – разминаванията в начина на изразяване, неуместните изказвания и създаването на абсурдни светове. Аз също си мислех, че трябва да се направи сборник „Monty Python and Philology“. Занимават ги и други проблеми, но аз запомних тези (А тая с феминизма не си струва даже да се споменава. Оп, споменах я.)

Сигурно това е причината авторите да привеждат за пример почти едни и същи философи, не ми се вярва да не са чели други (едва прозрях на какво викат „аналитична“ и „континентална“ философия; добре, че едно време Еньо ме беше предупредил). Шампион по споменаване май е Витгенщайн, явно заради езиковите въпроси. Много се набляга на Ницше, екзистенциалистите и Д. Хюм, но се прокрадват и доста други имена. Общо взето, това са все философи от Bruces’ Philosophers Song.

Авторите от сборника си имат и обикнати скечове и сцени от филмите. Някои са давани за пример поне няколко пъти. Обикновено за различни неща. За други не се споменава изобщо, няма как. Признавам, докато си чета в автобуса, се опитвам да не се смея твърде очевидно.

И накрая – доказателството, че има Бог:

God exists „by two falls to a submission“.

Запа

20.10.2010

Попаднах на тези записи на Франк Запа – участва в телевизионното шоу на Стив Алън на 14 март 1963 г. Аз нищо не знаех за него досега, но явно е било доста известно и влиятелно шоу, а самият Стив Алън – важна фигура в тази култура. Коментарите му са смешни, все пак очаквано пренебрежителни (може би това се иска, за да се забавлява редовата публика), но аз много се впечатлих от скромността, смелостта и гениалността на Франк Запа в тази епоха и на тая възраст.

(аудиото е прилично, говорят бързичко на места, но се разбира)

В един от коментарите към клиповете (бележка към друг, вероятно критичен към отношението на Стив Алън) се казва:

Actually he DID live to see FZ rise to fame on his own merit. Even at the end, after FZ exits the stage, Allen provides a mini-education to his studio & home audience re farsightedness in the arts. Also, Steve Allen went on to live several more decades, continuing his real career as a jazz pianist & composer. So yes, he not only saw, but appreciated Frank’s contribution to music.

И още един коментар, който ми хареса:

I can’t believe the number of idiot comments about Steve Allen posted here. Frank Zappa was on the show because he admired Steve and Allen gave him a long segment because he liked what Zappa was doing. It’s playful and their both laughing! I’ll bet every negative comment was posted by someone under 35.That’s the state of pop culture today. Ignorance, hate.and extreme intolerance is“cool“. Steve Allen was the counter-culture until SNL 20years later.

Ето с това се сдобих днес:
Печатано е в България, форматът е по-голям от А3, вътре не са най-любимите ми техни неща, но има страхотни. Ето какво съдържа (преписвам както е на английски, за да не рискувам с оригиналните заглавия):

Kandinsky:

Moscow. The Red Square

The Rider (St. George)

Summer Landscape

Composition No 7

Improvisation No 17

The Lake

Ladies in Hoop Skirts

Malevich:

Self-Portrait

A Peasant

Female Portrait

Hay-Making

A Flower Girl

Self-Portrait

Chagall:

The Magic Flute

At Home

Hello, Fatherland!

Фаворитът ми е Кандински, особено тези:

А също и Шагал:

Докато търсех картинките в нета, забелязах, че явно имат проблем с композиция 7 на Кандински – в албума надписът явно е от погрешната страна (т.е. надолу с главата е), по някои сайтове също не е ясно кое е горе и долу, а на един даже беше огледално. Не му е лесно на абстрактното изкуство 😉 Картинката на летния пейзаж пък показва, че е принадлежала към друго (по-авторитетно изглеждащо) събрание на тримата.

Междувременно всичко това ми припомни колко искам да имам картини по стените си, били те понякога и репродукции, и как разбирам лудостта на колекционерите, готови да платят скъпо за оригиналите.

In the merry month of May, From my home I started,
Left the girls of Tuam, Nearly broken hearted,
Saluted father dear, Kissed my darlin’ mother,
Drank a pint of beer, My grief and tears to smother,
Then off to reap the corn, And leave where I was born,
I cut a stout blackthorn, To banish ghost and goblin,
In a brand new pair of brogues, I rattled o’er the bogs,
And frightened all the dogs,On the rocky road to Dublin. One, two, three, four five,

Hunt the hare and turn her Down the rocky road And all the ways to Dublin, Whack-fol-lol-de-ra.

In Mullingar that night, I rested limbs so weary,
Started by daylight, Next mornin’ light and airy,
Took a drop of the pure, To keep my heart from sinkin’,
That’s an Irishman’s cure, Whene’er he’s on for drinking.
To see the lasses smile, Laughing all the while,
At my curious style, ‘Twould set your heart a-bubblin’.
They ax’d if I was hired, The wages I required,
Till I was almost tired, Of the rocky road to Dublin.

In Dublin next arrived, I thought it such a pity,
To be so soon deprived, A view of that fine city.
Then I took a stroll, All among the quality,
My bundle it was stole, In a neat locality;
Something crossed my mind, Then I looked behind;
No bundle could I find, Upon my stick a wobblin’.
Enquirin’ for the rogue, They said my Connacht brogue,
Wasn’t much in vogue, On the rocky road to Dublin.

From there I got away, My spirits never failin’
Landed on the quay As the ship was sailin’;
Captain at me roared, Said that no room had he,
When I jumped aboard, A cabin found for Paddy,
Down among the pigs I played some funny rigs,
Danced some hearty jigs, The water round me bubblin’,
When off Holyhead, I wished myself was dead,
Or better far instead, On the rocky road to Dublin.

The boys of Liverpool, When we safely landed,
Called myself a fool; I could no longer stand it;
Blood began to boil, Temper I was losin’,
Poor ould Erin’s isle They began abusin’,
„Hurrah my soul,“ sez I, My shillelagh I let fly;
Some Galway boys were by, Saw I was a hobble in,
Then with a loud hurray, They joined in the affray.
We quickly cleared the way, For the rocky road to Dublin.

Пак Одисей

15.06.2010

"Одисей" на Джеймс Джойс в картинки

Ето какво мисля да чета и това лято – http://ulyssesseen.com/.

P.S. Трябваше да постна това нещо утре, на Bloomsday…