Най-мащабният ни творчески проект (дело на Октавиан през август и Гай през юли) приема все по-цялостен вид, а идеите за това, което остава до края, стават все по-оформени. След 2-годишен труд с прекъсвания поради липса на време и вдъхновение вече е завършена втората част от великата мистрия „За поетическото изкуство“ – „Генеалогия. Елегически цикъл с епитафии“.

Още малко около проекта – дотук са готови частите „епос“ и „лирика“, някои парчета от схолиите също са направени. Имаме неофициални уговорки с художник и музиканти, предстоят поредица от разговори с тях, както и самата трагедия (т.е. „драма“).

И нещо от любимия ми Марциал, X,46:

Omnia vis belle, Matho, dicere. dic aliquando

et bene; dic neutrum; dic aliquando male. 

(Матоне, искаш всичко да го кажеш хубаво. Кажи го някой път

и добре; кажи го средно; някой път го кажи зле.)

Advertisements

Утопия на кръчмата vs. Утопия на агората

*

Лунна привечер –

пияните калинки

налитат на бой.

*

Бой се, когато си сам на площада и нямаш дружина –

Само с другари бъбриви минава денят безметежно.

*

Безметежно се

взирам в извънземните

посетители.

*

По сетива не отстъпва землянинът на чужденеца.

Сделка изгодна и свръхускорител от гну различава.

*

Различаваш ли,

приятелю мой робот,

вход от изход, а?

*

Изхода виждам в смъртта или космоса – трети път няма.

Трети път днес глашатай съобщава космически вести.

*

Вести споделя

от друга галактика

с мен пришълецът.

*

С мен пришълецът е местен, а аз пришълец – като него.

Двамата с поглед споделяме общо билетче в трамвая.

*

Трамваят води

и отвежда пришълци,

калинки, хора…

*

Хора, чадър си носете, отляво на дъжд ми мирише….

Слуша ли днес в парламента… Нивото на Стикс в сантиметри…

*

Сантиметрите

са светлинни години

на излизане.

*

Излаз и вход са едно, паралелни пространства разделят.

Влизам – порой се изсипа от Млечния път на паважа.

*

Паважа ли ти

отесня, че търсиш тук

безкрая, друже?

*

Друже, безкраят е вътре, не ще го намеря на маса.

Но ще потърся и тук. Я налей ми в таз привечер лунна…

***

Артикул: Диалог между Поета и Писателя

Производител: Guy de July, Octavian von August

Най-добро до: Топлинната смърт на Вселената

Съдържание: нерегламентирано, но дефинирано общностно пространство; Изтокът и Западът aka кръчмарско хайку и площаден хекзаметър; индивидуални контакти с представители на други утопични реалности и екзалтация в неочаквана, но предвидима среща на прага на два паралелни топоса.
Предназначено за четене.

Официалната версия – тук някъде, на последна страница при криминалната хроника и вицовете:

Литвестник

бр.38-39, 2-8.12.2009 (притурката Сто лица, бр. 8, декември 2009, с. vi)

Главни действащи лица:

Ахил Апелеев – баща на Капучино

Патрокъл Егеев – баща на Филий

Филий и Капучино – млади гейове, разкъсани от времето и пространството

Муци – разказвачка/портиерка на средна възраст

Хекуба – гей-активистка, явява се насън

Менелай – бордовия компютър на Херпес – стар модел

Богът на пошлостта – Херпес

Цербер/Антицербер – пазачи на червеевата дупка (телепортатора)

Синопсис:

Двамата живеят в двата края на огънатото пространство в звездната система на Алфа Кентавър. Трябва да преминат през телепортатора, за да са заедно, който се пази от Цербер/Антицербер (единият е в антипространството). С подкрепата на Херпес Хекуба успява да придума пазачите с пламенна защитна реч и те склоняват да позволят размяната на крак до коляното. Влюбените не могат да се срещнат, защото ще се анихилират. Те си разменят по един крак през телепортатора. Пръстите на съответния крак носят писмо-обяснение в любов, но то не се чете поради разликата в азбуките.

Фон – Die Interimsliebenden (Einstürzende Neubauten)

Политически коректна постмодерна sci-fi епическа поема в хекзаметър за невъзможна хомосексуална любов

Песен І

Муци, възпей оня гибелен гняв на Ахил Апелеев,

дето вселени разтърси и антипространствата срути,

татко на гей Капучино, от гейската същност потресен,

към любовта безсърдечен, надежда за внуци погребал.

Той и бащата на Филий – мъдър Патрокъл Егеев,

мислят притворно коварство през антипространство и време,

Цербер, пазачът на бездни от хиляди диви протони,

на низостта си подмолна оръдие гнусно да сторят.

Гейските жарки молитви към Херпес, на пошлото бога,

пръв Менелай научава и цифрово стриктно кодира.

Тук разкажи за Хекуба – доблестна млада кучкарка,

дето разнищва частици и античастици, и други,

тежки сърца утешава, страсти в пространството свързва

и през портали незнайни младите влюбени води.

Сал ти си, Муци, над всички – вход в светове многобройни

няма за теб неизвестен, че всички поддържаш и правиш

тайните явни. През епоса мъдра водачка бъди ни!

Песен ІІ

В метафизичния космос, в двореца над Алфа Кентавър

на пошлостта божеството, самият от скверн недокоснат,

пак Менелай рестартира, забилия бордов компютър,

който от смъртни му носи молитви и антимолитви;

люто проклина на платки дефектни небрежен доставчик

и към компютъра мъртъв злостни закани запраща.

Своите фини рецептори Богът е фино настроил

и, доловил повишения трафик на байтове страстни,

знае, че много молитви и антимолитви, и клетви

етерът тънък, но сръчен право в компютъра праща.

Прав е разбира се Херпес! Младият Филий и Капу-

чино усърдно се молят, зер да му харда достигнат.

Ето, по някое време компютърът стар вразумен е

и от монитора прашен Богът започва да срича:

“Херпесе! Свиден закрилник! Хайде, свидетел бъди ми!

Знаеш, че моята обич е младият Филий Егеев,

антигерой на света си и пример за много юнаци

и на сърцето ми страстно едничък владетел всевластен!”

Богът черви се при тези твърде разпалени думи

и преминава към друга молитва, от свидния Филий:

“Моля те, Боже на пошлото, моля те да ми помогнеш –

че е далеч Капучино пресвиден, в отвъдния свят е;

никой не е преминавал във антипространството, дето

своето царство владее гневен Ахил Апелеев.

Мойта любов е обаче по-силна от всички физични,

квантови още закони – тя ще се справи! Но моля

свойта подкрепа ми дай, за да мога покой да намеря!”

Тюхка се люто-прелюто, нецензурни поздрави праща

Херпес, че толкова място молитвите плътски запълват,

рама товарят, а хардът вече не стига за нищо.

Нервно за сетен път хвърля поглед към празните думи

и със злосторна усмивка палеца втъква в “дилийта”.

После отмята къдрици и в столовата отива.

В своята тъмна забрава, в коша отрупан с молитви,

тъй Менелай съхранява неизброими копнежи.

Плахо към него той своите пръсти нетленни протяга

и на младежите скръбни дивно пророчество праща.

– Чуйте ме – ти, Капучино, Филий, и ти ме послушай!

Втори път няма да казвам, хубаво чуйтe що думам.

Част е съдбата и няма в природата цяло и нищо,

нищото става, когато до цялото цяло допре се.

Има съдбовна повеля вашата дружба да бъде

страшно злокобна поука за двойноединния Космос.

Нека това ви не плаши – значи, че дружба ще има,

ала горчива е всяка подобна на вашата участ.

Тъй запомнете от мене, че трябва квадранта, където

Цербер ужасен и брат му – дважди по-зъл Антицербер

телепортатора пазят, да прекосите телесно.

Първо обаче Хекуба ще трябва за вас да лобира,

да ви помогне усърдно в делото трудно и смутно.

Туй Менелай им изпрати и после сред клетви обидни,

Херпес що сам му отправи, щепсела дърпайки гневно,

бавно угасна и никога вече не тръгна отново.

Песен ІІІ

Много молитви отправи към бога Ахил Апелеев

да уталожи страстта еднополова, срамния порив,

и с отчаяние реч хомофобска изнесе в гнева си,

с думи горчиви и здрава десница към нежната рожба.

­– Слушай внимателно, сине изнежен и гей Капучино!

Не е природно коректна страстта ти към младия Филий.

Майка-природа не те е дарила със женска утроба,

за да заченеш, износиш и после родиш ми потомци.

В друга епоха, отсреща във вечния Космос огънат

антитирада нарежда към Филий Патрокъл Егеев.

­– Филие свиден, със фигура стройна от античастици,

не е природно коректна страстта ти към гей Капучино.

Ако се срещнете, пагубен взрив ще настъпи веднага,

анихилация страшна и Херпес не ще овладее.

С думи такива съветват бащи синовете си млади

и хекатомби от антиволове принасят на Бога.

Песен ІV–V

В тиха космическа вечер Цербер обвит е от дрямка,

след като строго е бдял над пределите в Алфа Кентавър,

легнал на входа на телепортатора – проход единствен

не към подземното царство – към антипространство и време.

Там безкомпромисно пази в съня си триглав Антицербер,

строго наказан от Херпес, задето изял Антигона

и безразсъдно олтар с антифриз вместо с фриз украсил е.

Докато двамата дремят, яви се в съня им Хекуба –

правозащитничка смела и яростна гей-активистка.

Тя отдалече ги почва, но плавно върви към целта си,

строго нарежда речта си и втора подкана не чака:

– Кучета Цербер и Анти-, дванайсет уши наострете –

нося заръка от Херпес, на пошлото бога нескверен,

него сърдечни неволи са трогнали твърде дълбоко.

Много молитви получи [морално остарелият бордови компютър Менелай изпита силни затруднения в обработването на бинарния код на тези многословия, което доведе до претоварване на твърдия му диск, предизвикало ненавременната емоционална намеса на Херпес; но преди да бъде изключен…],

даже пророчество прати – неясно и в стих хекзаметър –

как ще се срещнат частици и античастици в прегръдка.

Само е пътят затворен за Филий и гей Капучино.

Богът при вас ме изпрати, защото насън се явявам.

Иска на двамата млади път да дадете свободен!

Още не вярват на чутото Цербер и зъл Антицербер,

питат и често цитират: „Каква е на мене Хекуба?!”

Тук се провикна Хекуба и в отговор стресна съня им:

– Ваша стопанка, царица, богиня и гей-активистка,

дето от палета малки триглави ви гледа и храни,

дето навън ви извежда и дава през ден антипасти.

Аз ви нареждам – размърдайте антителата си тежки,

прохода междупространствен за миг в любовта отворете!

Цербер спогледа насън Антицербер и в отговор рече:

– Боже, Хекубо, изисквате много – ще бъдем покорни.

Никой не бива да мине в отвъдния свят на всемира,

вечни природни закони разруха и гибел вещаят,

но ще отстъпим частично, пък Херпес дано ги закриля!

Крак до коляното – толкова можем да пуснем оттука.

Нека и двамата дойдат готови за тази размяна.

Песен VІ

Муци, съдбата познаваш, разкази древни и страшни

често сама ни цитираш, с което ни пазиш от травми.

Тази развръзка, която Цербер и зъл Антицербер

готвят безмилостно, младите няма съвсем да харесат.

Много сълзи се проляха, както в пространство, така и

в антипространство обратно от двамата гея, че няма

в плът любовта си да вложат, ни да се вземат навеки.

Вместо това към портала пращат по крак от частта си

и на съдбата се молят от нищото цяло да стори,

докато цяло и цяло заедно стават на нищо.

Всеки момент през портала ще минат крака до коляно,

дружбата вечна ще бъде мимо пространство и време.

Щом през отвора на прохода крайникът мигом изниква,

двамата гея разбират, че тяхната обич взаимна

чудо е сторила, тъй като всеки е вложил в крака си

тайно писмо от любимия, анти за другото царство,

въпреки строги забрани, сърце и душа да излее.

Трепетно листа хартия двамата гейове взимат,

като захвърлят краката и с радост в писмата се взират.

Взират се, но не прочитат ни ред от любовните думи –

текстът е неразчитаем, тъй като всеки в света си

азбука има, която е анти за друга вселена

и по законите висши там никой не я възприема.

Guy de July

Octavian von August

Август-Септември 2009