Някои особености на виенското ми ежедневие:

Националности в апартамента – словашка (живееща във Франция), шотландска (или английска, живееща в Шотландия, не питах), мароканска (живееща във Франция), аз. Езици в апартамента – английски ок. 75%, френски ок. 25%, немски 0% (не броим говоренето по телефон и скайп с външния свят, там има и други). Изгледани сезони на True Blood – 1 бр. (шести). Доволни – да.

Извън апартамента: намерени на пътя монети – 11 евро-цента. Купени билети за концерт на Ник Кейв – 0 бр., защото са разпродадени. Което придаде перспективата на едни спестени 50 евро, които могат да се похарчат за толкова други ненужни неща… А, и в кампуса са стоварили някакви дъсчици, май вече ще строят коледния базар. Наденици и греяно вино – и на това ще му дойде времето. Бира – пие се в момента. Написана статия – още не, 70%. Дедлайн – вчера.

Тапите за уши вече са в действие, съдействат за добър общежитиен живот. Бях го забравила това какво беше.

 

Малка актуализация: 2 дена по-късно намерих още една монета, тоя път английска – 2 пенса. Някой се беше изхитрил да я ползва в гардероба на Националната библиотека, където шкафчетата работят само с 2 евро 🙂

Advertisements

Тупа-тупа

31.01.2012

Някои от нещата, които са ме развълнували (през последния месец ефирна тишина):

1. Мога да смятам за завършени една книга, една статия (втора от есента насам), работата по 2 проекта (които се влачеха и ми тежаха) и малко административни дела и документи, чийто резултат трябва да усетя в Полша след месец.

2. Изброеното по-горе (отново). Ако всичко, дадено за печат, излезе, плодовете от труда ми 2007-2011 ще носят етикета 2012.

3. Малко документални филми и четива, които постоянно ме карат да се питам за границите на фикцията и за сюрреализма на реалността. Въпроси от типа „Какво се е случвало в моя свят, докато…?“ и „Реални ли са тези хора и къде са сега?“. Малко музика, но наистина малко тоя път.

4. Няколко вълнуващи момента при започването на третата статия. Те се изчерпаха и отново отстъпват място на тегобата. И още дела и документи.

5. Няколко скандала, колкото да ми развалят вкуса. Но достатъчно неща, които да ми го оправят.

6. В момента – вайс-бира, Ани Илков за кой ли път и след малко – серия от „Firefly“. Сърцето ми се разтупа…

Чудя се къде ми потъва вдъхновението по пътя от извора към резултата. Мисля, че отива у двама-трима души, на които го изприказвам.

Дъра-бъра

05.09.2011

Няколко неща, които мразя:

1. Трейлъри на филми.

2. Реклами на отвратителни неща с приветлив тон.

3. Приветлив тон по принцип (е, не винаги).

4. Казване на „чао“ в продължение на 15 мин. или с повече от 2 реплики.

5. Неспирно говорене.

5а. Прекъсване.

Общо взето доста неща, свързани с общуването + трейлъри на филми.

Сериалите

17.06.2011

Не съм голям фен, особено от концептуална гледна точка ;), но именно „концептуален“ е интересът ми към някои сериали. Категорично не гледам домакинските, нито такива за разгонени женки или изобщо глупави хора. Също така нямам предвид и смешните и криминалните (като „Приятели“, „Ало-ало“, „Убийства в Мидсъмър“ или „От местопрестъплението“), които гледам винаги, когато ги хвана, но никога последователно.

Но в сферата на извънземните и вампирите подбирам внимателно и развивам сантиментална привързаност. Винаги под вещото ръководство на Милена – гуру, про, съмишленик и учител за тънкостите в индустрията над ръба на лошия вкус, обикновено с половин сезон пред мен, освен ако не гледаме заедно.

1. Babylon 5 (5 сезона по 22 епизода): първият ми съзнателно изтеглен и изгледан сериал. Образите се развиват и никак не са прости, наивните ефекти създават неудържимо умиление, загадките получават неочакван, но убедителен отговор, изобщо има усещане за цялост и завършеност.

2. The X Files (общо 9 сезона и 2 пълнометражни, аз издържах до 3 сезон): тук гуруто няма общо, а е резултат от някогашното ми вълнение, докато ги даваха по телевизията. В крайна сметка ми доскуча, а и твърде малко отговори се получават, твърде повтарящи се сюжети и запълване на времето с някакви безинтересни сюжетни линии. И въпреки това дори ми се струва излишно да обяснявам защо и колко ми е повлиял (на емоционалното развитие :))

3. Twin Peaks (2 сезона, общо 29 епизода, и един пълнометражен): този оставя дълбоки следи, трайни увреждания и накрая зееща дупка. Велик е, съжалявам за клишето. Едно време като го гледах като дете, явно не бях догледала последните серии, наистина не знаех как свършва и сега доста се впечатлих. Смесицата от сериозен тон и бутафорни моменти ми се струва доста печеливша, изобщо самоиронията няма как да сбърка. Обаче успява да създаде усещане за съществуващ свят, който е под пълната власт на създателя си, затова толкова можем да съжаляваме, че Линч не го е продължил по план – само той може да ни освободи от мъките на този безмилостен край.

4. True Blood (дотук 3 сезона с по 12 серии, четвърти ще излезе всеки момент): вампири, секс, секс с вампири, лее се кръв и изобщо е на ниво 🙂 В пълен възторг сме, както и в дълбок потрес как ще изчакаме следващите сезони (не знам колко ще са общо). Доста приятно чувство за хумор, докато се прегризват гърла и се вадят сърца. Светът е пълен с нечовеци, не знаеш с кого се ръкуваш….

В рамка

13.02.2011

Гледам си снимките понякога и забелязвам, че снимам основно няколко неща.

Врати:

Ъгли (често съчетани с табели и фенери):

Арки и тунели:

Празни улици, алеи, пътеки:

И тук са само по няколко примера от неизброимо множество.

Както и:

високи сгради, особено с кули, изкривени от перспективата (катедралите са цял поджанр);

църкви (разновидност на високи сгради и катедрали);

табели, указващи към забележителности, улици и площади;

прозорци и балкони (разновидност на вратите, арките и фенерите);

реки и мостовете към тях;

витрини и отразени във витрините сгради;

тавани и куполи;

гледки към града отвисоко;

отделни масички в кафенета (ако няма хора на тях).

Снимам предимно сгради и стесняващи се пътеки и проходи. Избягвам хората, доколкото е възможно, макар че напоследък се опитвам да променя това – вариантът е анонимната тълпа. Харесвам врати и прозорци, стени, колони и арки, неща с рамка и с посока. И да е цветно, а ако може – в контраст.

Иначе по принцип не обичам да снимам.

След като си събрах и последните артикули от багажа, даден на добросъвестни приятелки да ми го пренесат от Германия в България, вече мога да дам пълен списък на книгите, с които се сдобих през последните 3 месеца (общо взето всичките от разпродажби, ако не са ми подарени):

1. Lothar Kolmer, Fritz Wiedermann (hrsg.). Regensburg. Historische Bilder einer Reichsstadt – сборник статии върху историята на Регенсбург, има и картинки.

2. Lewis Carroll. Through the Looking Glass – така и не съм я чела въпреки тоталния ми възторг от Страната на чудесата. Изданието е на Collins, накрая има малко речниче.

3. Wilhelm Busch. Max und Moritz. Eine Bubengeschichte in sieben Streichen – с твърди корици и картинки; взех я за подарък, после реших да си я задържа, после – да я подаря…

4. Günter Grass. Die Blechtrommel – „Тенекиеният барабан“ на немски, не обещавам да я прочета, но не се знае.

5. Charles Baudelaire. Les fleurs du mal et autres poèmes – отдавна исках да я имам.

6. M. Tulius Cicero. De re publica – пълният текст по ръкопис с малки коментари и бележки на немски с готически шрифт.

7. Sylvia Beach. Shakespeare and Company. Ein Buchladen in Paris – превод на немски. Нея чета в момента и ще й отделя специално внимание после. Последните 3 книги (номера 5, 6 и 7) си ги купих от една разпродажба – три книги на три езика за три евро.

8. Hermann Hesse. Unterm Rad (gelesen von Samuel Weiss) – първата ми аудиокнига, подариха ми я Бианка и мъжът й. Мисля да я изслушам.

9. Stefan Zweig. Die Welt von Gestern. Erinnerungen eines Europäers – подари ми я Тина в Мюнхен. Бих я прочела – хвърлих й едно око, май частично се засича с периода, за който чета сега у Силвия Бийч, което само по себе си е интригуващо.

10. Paul Auster. The New York Trilogy – откакто ми подариха дефектен екземпляр на превода в гимназията, си мисля как не е зле да почета малко Пол Остър, особено след като заподозрях, че наистина си струва.

11. Evelyn Waugh. Brideshead Revisited – признавам, че едно време ми беше досадно да гледам „Завръщане в Брайдсхед“, сега искам пак да го гледам. Последните две книги си ги взех в Кеймбридж от една книжарница, където всичко беше намалено поне наполовина.

Сега остава да им намеря място в библиотеката и време за четене. Последното до голяма степен ми се случва в градския транспорт.

Най-после я дочетох – поне 8-9 месеца, след като я взех от ръцете на притежателя й, без да му дам шанс да си я отнесе вкъщи от книжарницата. За това време доста хора около мен научиха какви са недоволствата ми от тази книга, сега просто ще ги документирам.

Но първо задоволствата: доста харесвам Филип Рот, макар че не знам точно защо – не е точно мой тип писател. И все пак, неволно попълних някакви празноти още след зашеметението от „Синдромът Портной“ много отдавна – „When She Was Good“, „Изневяра“ и сега „Човешкото петно“, всичките доста различни помежду си. Мисля да прочета още „Goodbye, Columbus“ и може би „Американски пасторал“, за да покрия поне минимума. От „Синдрома“ и особено от „When She Was Good“ имам едно неясно остатъчно усещане, което още ме кара да се заглеждам по книгите му. Многословен е, понякога досаден, но с много точен език и с някаква завършеност, може би заради грижата му към детайла.

„Човешкото петно“ се заинатих да я дочета и защото се сетих, че бях гледала филма с Антъни Хопкинс и Никол Кидман (без да знам тогава, че това е Филип Рот), вчера като я дочетох, пак го гледах. И защото много държах да довърша списъка, който бях започнала, за да го публикувам после тук.

Фактите: Издателство „Алтера“, преводач – Надежда Радулова, редактор – Ангел Игов, коректор – Лора Султанова, редактор на поредицата „Световни романи“ – Емануил А. Видински; 295 стр., цена – 21.00 лв. За този и за още един превод Н. Радулова взе наградата „Кръстан Дянков“ миналата година. Размер на шрифта – 9 или 10.

Това са почти 300 страници, напечатани като бележка под линия – очите ме болят. Достатъчно неприятно е и използването на голямо тире вместо малко. Преводът ми се струва наистина доста добър, но пак има много места, които просто не са на български – мога да възстановя английския дума по дума, имам претенции и към някои транслитерации и транскрипции (не бих се заяла за такива дреболии, ако не им бях набрала и от други неща…).

Но за грешките ми е думата – тази книга не е погледната от коректор. Дори не си направих труда да обръщам внимание на запетаите – става дума за елементарни печатни грешки, за които преводачът не е длъжен да се грижи, докато трака по клавиатурата (в това отношение грамотността на Н. Радулова заслужава похвала, ако това е работният й текст, само дето не ми е работа аз да раздавам такива похвали). За това претенциозно издателство (фен съм му, спор няма), при тая претенциозна цена с такъв внушителен списък от редактори и коректори (които аз познавам, дори повечето от тях да не ме разпознават) комбинацията от дребен шрифт и печатни и други грешки е възмутителна.

И така – заинатих се и направих corrigenda – по страници, без да отбелязвам запетаите и без да се заяждам за мястото на енклитиките в български (възвратната частица „се“, кратките форми на личните местоимения…), даже без да се хващам за всички места, на които преводът ме дразни – само за няколко, които са нищо на фона на обема и сложността на текста. И ако някога решат да преиздават книгата, предоставям им списъка безвъзмездно, но е добре пак да я прегледат, защото сигурно и аз съм пропуснала нещо – с тоя шрифт…

Печатни грешки:

с. 36, 48 – експлотирате

с. 47 – безиностанция

с. 54 – причнил

с. 55 – подоход

с. 60 – благодароността

с. 70 – зазприказва

с. 73 – трябвало се примири; по добра (вм. по-добра)

с. 87 – може (вм. може би)

с. 98 – ознчаваше

с. 103 – иинструмент

с. 106, бел. 11 – простест

с. 111 – не иска чуе

с. 114 – внуци те

с. 115 – безмислостна

с. 119 – женидомакини

с. 125 – факултетета

с. 127 – прокрадваща се се

с. 129 – за да не не участва

с. 132 – песнионирани

с. 140 – оговорът (вм. отговорът)

с. 148 – ражданието

с. 153 – съчетваща (вм. съчетаваща)

с. 153 – предподаваше

с. 157 – завлядяха

с. 162 – не се отнесла (вм. не се е отнесла)

с. 168 – възрстните

с. 173 – спрява (вм. справя)

с. 176 – седмцата

с. 196 – не и трябваха (вм. не й)

с. 204 – орекстърът

с. 215 – представайки се

с. 217 – резлултат

с. 222 – така й не по-малко (вм. така и)

с. 224 – й през ум не й бе минавало (вм. и през)

с. 225 – френкост (вм. френскост)

с. 236 – по негов дрес

с. 240 – какаво (вм. какво)

с. 252 – не се отлклони

с. 255 – излюзия

с. 257 – невзъзможно

с. 258 – военоморския

с. 267 – задлжително

с. 270 – по малко (вм. по-малко)

с. 272 – повърнхостта

с. 279 – отвдъд

с. 281 – забелжително

с. 283 – усмихвайки (вм. усмихвайки се)

Граматически грешки:

с. 232 – да се застеле ковчега

с. 239 – с неговият пикап

с. 284 – ето го убиецът

Други грешки:

с. 46 – северозападната част на Америка (Нова Англия, на 3 часа от Бостън – явно е североизточната)

с. 83 – Хауард, с. 85 и по-долу – Хауърд

с. 249 – две–трети (вм. две трети)

с. 282 – в гръма (вм. в гърма)

Към превода (за английския само предполагам, нямам го под ръка):

с. 54 – щедра (вероятно generous, „великодушна”)

с. 83 – дори и да беше на двайсет (even if?, „въпреки че”)

с. 154 – свръхреактивно (overreacting?)

с. 236 – знаят, че не това е случаят (that’s not the case?)

с. 271 – не беше нищо друго, но (nothing else but?, “нищо друго, освен”)

Радио

11.03.2010

Не слушам радио толкова много – говоренето ми пречи, а музиката не се отчита в ласт.фм профила ми. Все пак като за човек, който не слуша радио, слушам доста и коментирам (критикувам). Ето какво слушам:

1. Deutsche Welle – нося се по германската вълна от поне 5 години. Харесвах предишния формат на предаванията, предишния курс по немски (който се извъртя поне 2-3 пъти, но аз пак го слушах), съсипваше ме ежедневното „Come Back To Me“ за изоставените влюбени, но пък се разлисти любовта ми към немскоезичния поп(-рок). Научих имената и гласовете на водещите и откакто нашето момче отиде в редакцията, често го разпитвам. Но най-много мърморя срещу осакатения български и претенциозното високомерие тук-там, както и срещу вехтите диско-хитове и сръбските цигании в музикалната програма. За известно време се напрягах да слушам и немската програма, но сега не го правя.

2. БНР Хоризонт – заедно с Интернет е основният ми източник на информация. Сведох интереса си до информационните бюлетини в 7, 12 и 18 ч. Преди слушах почти всички вечерни предавания за джаз и класика, после разместиха някои от тях, изгубих им края, изгубих си и навиците и сега забравям даже за Зоната за рок и джаз, която доста харесвах. Интервютата и обществено-политическите предавания са ми крайно безинтересни.

3. Z-rock – вече го слушам много рядко, но още имам сантименти към него.

4. Фалшименто (БНР – Радио София) – забавлението ми в четвъртък 19-21 ч., като започнем от приятелските съображения и удоволствието да надничам в кухнята и да го коментирам в реално време с неговия демиург (със забавяне от половин минута, защото го слушам онлайн) и стигнем до музикалните и творческите вдъхновения, до които ме е довело. Цял куп нова музика (някои са истински попадения за мен, а и за Милена), „писма до Фалшименто“, сай-фай поемата също тръгна оттам…

Вече не слушам Джаз ФМ, Класик ФМ, не се научих да слушам Христо Ботев, другите са ми безинтересни. Най-добре спя сутрин на DW. Заспивам и около информацията за пътищата по Хоризонт, но интервютата преди 8 ч. ме будят с истеричността си. Другото е оформяне на профил в ласт.фм…