Записки от подземието

В Националната библиотека на Австрия, във Виена, седя в подземието и чета на микрофиш непубликувана дисертация на френски от 1986 г. за Коментарите на св. Йоан Златоуст върху Посланието на ап. Павел към римляните – много претенциозно, признавам. Обаче тази авторка (която е била на 45 години, като си е приключила дисертацията, не пише кога я е започнала) още в началото на една от главите цитира като мото… „Одисей“ на Джойс*. Споменаването още на първа страница на името на Златоуст веднага си е намерило почетно място в дисертацията. А по-натам общото заключение (също важна глава) започва с няколко абзаца върху П.-П. Пазолини, където той е наречен „нашият Златоуст на модерните времена“. Да не споменавам други модерни цитати и доста поетичните и емоционални изблици на места.

А дисертацията е сериозна, с превод, бележки и коментари, изследване на ръкописната традиция, педантична научна аргументация… Макар и не много интересно, но в някакъв смисъл вдъхновяващо.

___________________________

*… his even white teeth glistening here and there with gold points. Chrysostomos.

 

 

Философия на малки хапки

„Monty Python and Philosophy“ – досега съм изчела над 80%, хрумват ми неща на всяка страница, трябва да започна отнякъде. Общо взето сборникът е много интересен, може да се смъкне от тук. С изключение на 2-3 статии, които са за отбиване на номера или просто аз не виждам нищо в тях, останалите автори са взели присърце задачата да потърсят философия в Монти Пайтън и обратно, а неколцина направо са се постарали. Авторите са (неизвестни за мен) философи, специалисти по нещо си, но някои освен това са не просто фенове и познавачи на МП, а дори могат да влязат в тона им и да си играят с темата.

Още малко общи приказки. Изглежда философите си мислят много сходни неща, докато гледат скечовете и филмите. Най-често ги интересува въпросът за Бог, богохулството, Църквата и религията и има ли живот след смъртта според МП. И смисълът на живота, разбира се. Другата най-предъвквана тема е за (злоупотребите с) езика – разминаванията в начина на изразяване, неуместните изказвания и създаването на абсурдни светове. Аз също си мислех, че трябва да се направи сборник „Monty Python and Philology“. Занимават ги и други проблеми, но аз запомних тези (А тая с феминизма не си струва даже да се споменава. Оп, споменах я.)

Сигурно това е причината авторите да привеждат за пример почти едни и същи философи, не ми се вярва да не са чели други (едва прозрях на какво викат „аналитична“ и „континентална“ философия; добре, че едно време Еньо ме беше предупредил). Шампион по споменаване май е Витгенщайн, явно заради езиковите въпроси. Много се набляга на Ницше, екзистенциалистите и Д. Хюм, но се прокрадват и доста други имена. Общо взето, това са все философи от Bruces’ Philosophers Song.

Авторите от сборника си имат и обикнати скечове и сцени от филмите. Някои са давани за пример поне няколко пъти. Обикновено за различни неща. За други не се споменава изобщо, няма как. Признавам, докато си чета в автобуса, се опитвам да не се смея твърде очевидно.

И накрая – доказателството, че има Бог:

God exists „by two falls to a submission“.

В момента чета (2)

Имам Kindle*, сега очаквам нивото на четене (и писане за четене) осезаемо да се повиши, поне в началото.

В момента чета това:

Monty Python and Philosophy: Nudge Nudge, Think Think! (Popular Culture and Philosophy #19), ed. Gary L. Hardcastle, George A. Reisch. 2006.

Съдържание:

Philosophical Aspects of Monty Python

2. „Life’s a Piece of Shit“: Heresy, Humanism and Heroism in Monty Python’s Life of Brian

KEVIN SCHILBRACK

3. What Mr. Creosote Knows about Laughter

NOEL CARROLL

4. The limits of Horatio’s Philosophy

KURT SMITH

5. Why Is an Argument Clinic Less Silly Than an Abuse Clinic or a Contradiction Clinic?

HARRY BRIGHOUSE

6. A Very Naughty Boy: Getting Right with Brian

RANDALL E. AUXIER

7. Monty Python and the HolY Grail: Philosophy, Gender, and Society

REBECCA HOUSEL

8. Against Transcendentalism: Monty Python’s The Meaning of Life and Buddhism

STEPHEN ASMA

9. Is There life After Monty Python’s The Meaning of Life?

STEPHEN ERICKSON

 

Aspects of Pythonic Philosophy

10. God Forgive Us

STEPHEN FAISON

11. Monty Python and David Hume on Religion

JOHN HUSS

12. Madness in Monty Python’s Flying Circus

MICHELLE SPINELLI

13. Monty Python and the Search for the Meaning of Life

PATRICK CROSKERY

14. Existentialism in Monty Python: Kafka, Camus, Nietzsche, and Sartre

EDWARD SLOWIIZ

15. „My Brain Hurts!“

ROSALIND CAREY

16. „Why Is a Philosopher Like a Python?“

JAMES TAYLOR

 

Pythonic Aspects of Philosophy

17. Tractatus Comedo-Philosophicus

ALAN RICHARDSON

18. Monty Python’s Utterly Devastating Critique of Ordinary Language Philosophy

GEORGE A. REISCH

19. Word and Objection: How Monty Python Destroyed Modern Philosophy

BRUCE BALDWIN

20. My Years with Monty Python, or, What’s So Funny about Language, Truth, and Analyticity?

GARY L. HARDCASTLE

21. Themes in Contemporary Analytic Philosophy as Reflected in the Work of Monty Python

GARY L. HARDCASTLE

Everyone Remembers Their First Time: About the Authors

 

Очертава се занимателно четиво без никакво отношение към професионалното ми развитие. По-скоро популярно, отколкото философско, засега го чета основно в автобуса.

_______________

*Което не ми попречи днес да си купя 5 книги на обща стойност 1/11 от заплатата ми.

В момента не чета

Дочетох „And the Ass Saw the Angel“ още преди месец и половина – казах, че ще напиша още нещо, след като я довърша. Не знам какво. Краят беше толкова въздействащ, колкото и останалата част. Перспективата уж се обръща, това става ясно още далеч преди края – „протагонистът“ се оказва наистина лош, но по-потресаващ ми се струва фактът, че няма „добри“ там. Хем има контраст на злия протагонист на фона на т.нар. общество, хем и фонът сам по себе си е олицетворение на злото. Другото му лице.

Добре, че Милена ми подари тази книга, а аз имах търпението да изчакам, за да я изчета. На някои хора (като Ник Кейв например) маниеризмът им отива.

Другото, което не чета, е Ulysses. Тази година просто нямаше кога, а вече е септември. Може би трябва да сменя тактиката и да включа и зимата в това четене…

В момента чета (1)

„Medieval Craftsmen. Scribes and Illuminators“, Christopher de Hamel. London, 1992.

„But except with magnification and a good knowledge of dermatology it is practically impossible to tell the prepared skin of one animal from another, and doubtless most medieval scribes and readers of manuscripts neither knew nor cared what the animal had been when alive.“ /p. 8/

(За това от какви животни се е правил пергаментът.)

„But the reason for the shape (sc. of the book) is because animals are oblong, and the reason why books even today are taller than they are wide is because in their medieval ancestry there was a millenium when they were made from folding animal-shaped parchment.“ /p. 20/

(За това защо съвременните книги, независимо от размера си, са почти винаги по-високи, отколкото широки.)

Магарето съзерцава ангела

Още съм до средата, но искам да формулирам поне част от впечатленията си на овладян, но интензивен възторг от „And the Ass Saw the Angel“ на Ник Кейв.

Корицата е на Банкси, вече я показах. Езикът е невероятен, „бароков“ (с много непознати думи :)) – ако имах търпимост към драскането на книги, сигурно щях да си подчертавам. Дори не мога да цитирам – това са дълги пасажи, които повяхват, извадени от контекста. Стилът му варира от различни видове религиозен фанатизъм до дистанциран, но авторитетен и насмешлив наблюдател. И колкото и банално да звучи, особено въздействащ е контрастът между нямата маниакалност на главния герой и езика на мисълта му.

Сюжетът е болен, потискащ, толкова парадоксално жесток, че аз му вярвам – някъде това сигурно се случва, а реалността е сюрреалистична.

Като я дочета, ще кажа още нещо.

Книгите напоследък 2

Ще актуализирам информацията за книгите, които чета в момента, като някои точки изобщо не са се променили от година и половина, но по други има значителен напредък. Накратко старата информация – сан шанжман са Йелинек, Острогорски и Павич; Ulysses вече мина 500 стр., другите започнати книги са прочетени и върнати. Чакащите си чакат (Банвил, „Бъни Мънро“ и Розенберг), само дето списъкът им нарасна неколкократно след последните покупки и подаръци, но пък in progress са нови заглавия. Основно две.

1. Nick Cave, „And the Ass Saw the Angel“

Подари ми я Милена през лятото, започнах я почти веднага, разходих я по Стара планина и до Регенсбург. Корицата е на Банкси, което допълнително ме изненада и зарадва. Езикът е тежък, ще се преборя, но това беше и една от причините да я прекъсна, за да не ми бърка немския. Преди да я продължа, ще трябва да си припомня подробностите дотук.

2. Sylvia Beach, „Shakespeare and Company. Ein Buchladen in Paris“

Не намерих картинка на корицата точно на това издание, което имам (то се вижда на снимката в предишния пост, даже издателството е същото), но това е книгата. Вече съм на с. 150 от общо 242, чета я в автобуса, в почивките и изобщо почти винаги, когато мога. Няколко приказки за нея, макар че имам още почти 100 страници.

Силвия Бийч разказва съвсем простичко за това как е основала книжарницата Shakespeare & Co в Париж през 1919 г. и какво се е случвало във и около нея през този период – тази книжарница е била доста важно място за англоезична литература и културен живот в Париж през 20-те години (и след това), но всъщност е най-известна с първото издание на „Ulysses“ през 1922 г. Самата Силвия Бийч пише доста семпло, опитите й да докара драматизъм и да поразкраси художествено разказа са по-скоро наивни, често няма добър преход между епизодите и понякога прекалява с изброяването на имена и заглавия (добре де, това е документ за епохата) и особено с подчертаването на близостта си с разни велики хора като Джойс, Хемингуей, Езра Паунд, Пол Валери и т.н. В книжарницата всички те са изкарвали много време и заедно са вземали участие във всякакви културни събития, премиери, превеждане и издаване на книги, литературни четения и т.н., били са и лични приятели, разбира се… Но все имам усещането, че тя като един голям фен на големите (което сама си признава) образно казано си седи в книжарницата и ги следи иззад витрината, след което споменава имената на всеки, който е минал и надникнал, защото всяко известно име придава тежест и авторитет и на самата нея, всяко нейно участие й дава важността на двигател на събитията. Въпреки всичко това, аз все пак й се радвам и не ме дразни толкова, даже ми е доста интересно да чета подробностите около личността на Джойс и отношението на другите към него, интересно е и за Хемингуей и Джордж Антайл (на разказа й за премиерата на Ballet Mécanique едва се сдържах да не се хиля на глас във влака), скоро ще стигна и до Стюарт Гилбърт.

Както споменах вече, получих като подарък Die Welt von Gestern на Стефан Цвайг – още един документален разказ за тези времена. Очаквам друг език и стил, интересно дали ще потвърди историите на някои личности, за които чета сега у Силвия Бийч.

Книгите напоследък 1

След като си събрах и последните артикули от багажа, даден на добросъвестни приятелки да ми го пренесат от Германия в България, вече мога да дам пълен списък на книгите, с които се сдобих през последните 3 месеца (общо взето всичките от разпродажби, ако не са ми подарени):

1. Lothar Kolmer, Fritz Wiedermann (hrsg.). Regensburg. Historische Bilder einer Reichsstadt – сборник статии върху историята на Регенсбург, има и картинки.

2. Lewis Carroll. Through the Looking Glass – така и не съм я чела въпреки тоталния ми възторг от Страната на чудесата. Изданието е на Collins, накрая има малко речниче.

3. Wilhelm Busch. Max und Moritz. Eine Bubengeschichte in sieben Streichen – с твърди корици и картинки; взех я за подарък, после реших да си я задържа, после – да я подаря…

4. Günter Grass. Die Blechtrommel – „Тенекиеният барабан“ на немски, не обещавам да я прочета, но не се знае.

5. Charles Baudelaire. Les fleurs du mal et autres poèmes – отдавна исках да я имам.

6. M. Tulius Cicero. De re publica – пълният текст по ръкопис с малки коментари и бележки на немски с готически шрифт.

7. Sylvia Beach. Shakespeare and Company. Ein Buchladen in Paris – превод на немски. Нея чета в момента и ще й отделя специално внимание после. Последните 3 книги (номера 5, 6 и 7) си ги купих от една разпродажба – три книги на три езика за три евро.

8. Hermann Hesse. Unterm Rad (gelesen von Samuel Weiss) – първата ми аудиокнига, подариха ми я Бианка и мъжът й. Мисля да я изслушам.

9. Stefan Zweig. Die Welt von Gestern. Erinnerungen eines Europäers – подари ми я Тина в Мюнхен. Бих я прочела – хвърлих й едно око, май частично се засича с периода, за който чета сега у Силвия Бийч, което само по себе си е интригуващо.

10. Paul Auster. The New York Trilogy – откакто ми подариха дефектен екземпляр на превода в гимназията, си мисля как не е зле да почета малко Пол Остър, особено след като заподозрях, че наистина си струва.

11. Evelyn Waugh. Brideshead Revisited – признавам, че едно време ми беше досадно да гледам „Завръщане в Брайдсхед“, сега искам пак да го гледам. Последните две книги си ги взех в Кеймбридж от една книжарница, където всичко беше намалено поне наполовина.

Сега остава да им намеря място в библиотеката и време за четене. Последното до голяма степен ми се случва в градския транспорт.