У дома сред метълите

03.04.2016

Снощи на концерта на Amorphis ме сполетя едно усещане, което бях позабравила. Стори ми се, че няма друга концертна обстановка, на която да се чувствам по-уютно и на място, отколкото сред публиката на метъл-концерт. Нещо като чувство за сигурност и защитеност сред хора, които с кожени якета, черни тениски, чорлави глави и бутилка бира са украсили своята добронамереност, тук-там интелигентност и образованост, по-често възгледи за живота и особено за музиката, особено споделената (заедно с други) любов към музиката. Аха-аха ще видя в публиката познати и приятели (снощи почти не видях), и тия физиономии ги познавам – много повече, отколкото кашлящите и пляскащи между действията слушатели в зала „България“, и повече дори от самонадеяните модерни и цинични интелигенти на изявите на по-претенциозните неизвестни алтернативни групи, към чиято публика май повече принадлежа. Но сред метълите ми е спокойно, а даже нямам метълска тениска (изключвам 2 черни, които не са точно такива), обикновено не знам и текстовете на песните, определено не участвам в погото и рядко се повличам във всеобщото вълнение. И Amorphis даже не ми е любимата група. Но пък ми е скъпа, всяка година идва период, в който си пускам два от трите албума, които познавам.

Advertisements

2 Коментари to “У дома сред метълите”

  1. Baufen said

    Подкрепям емоциите ти. Това е някак си сплотяващо ..

  2. Kolini said

    Винаги е уникално изживяване.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: