И за да приключим темата…

19.01.2015

Преди половин година се прибрах – почти в полунощ на 30 юни, кацането беше точно в десетте минути, когато над София имаше буря, и трябва да си призная, че друсането на самолета силно ме притесни. Иначе се радвах, че се прибирам, деветте месеца във Виена ми бяха тъкмо достатъчно. И след цяло лято активна ваканция и цял семестър активна работа (балансирана от пълно размотаване), сега все по-често се сещам за разни дребни неща във Виена от миналата година.

В никакъв случай не ми липсва общежитийният живот, никоя от съквартирантките, нито шумът от съседното училище или от крещящи студентчета по коридорите. Не ми липсва и стресът от езиковата бариера или насилените запознанства, за да се поддържа някакво общуване от приличие.

С частично умиление си спомням маршрутите до библиотеките (особено Националната и Византинистиката), даже неволно още си ги минавам наум, но понякога тия 30-40 мин ходене ми се струваха твърде много, в студа така или иначе пътувах с трамвая. Самият ежедневен режим на работа от януари до юни доста ми уплътни престоя и това ми харесваше, направо не знам и не помня какво съм правила предишните месеци. От този режим не ми харесваше приготвянето и после дъвченето на сандвич за обяд във фоайето на ръкописния отдел на Националната библиотека, където минаващи туристи ми пожелаваха добър апетит – и изобщо липсата на кафене и дори на машина за кафе там. Но пък с голямо удоволствие си изяждах парчето пица в онази пицария край Щефансдом на връщане от Византинистиката.

Това, което ми липсва от Виена и почти го сънувам – разходчиците с Васка 1-2 пъти седмично, или в парка и после на сладкарница, или до някое кафене, разпродажба, до някое парти, на което не познавам никого, на откриване на изложба, където познавам още 2-3 души и ако имам късмет, може и да си говоря с тях, разходките в квартали, към които иначе нямах път (особено втори и четвърти, но и шестнайсети с турските пекарни). Ходенето до Espresso денем на кафе и вечер на бира. И особено ми липсва пролетта. Сигурно мисля за това, защото в момента е зима, а аз просто мечтая за пролет, но там пролетта беше толкова хубава. Струва ми се, че всичко това се е случвало през пролетта и продължавам да не знам какво съм правила октомври, ноември и декември. Някакви екскурзии имаше, някакви коледни базари, малко работа…

Сега следващата ми цел е пролет на Скандалото. Особено държа на пеещите птички.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: