Записки от подземието

09.05.2014

В Националната библиотека на Австрия, във Виена, седя в подземието и чета на микрофиш непубликувана дисертация на френски от 1986 г. за Коментарите на св. Йоан Златоуст върху Посланието на ап. Павел към римляните – много претенциозно, признавам. Обаче тази авторка (която е била на 45 години, като си е приключила дисертацията, не пише кога я е започнала) още в началото на една от главите цитира като мото… „Одисей“ на Джойс*. Споменаването още на първа страница на името на Златоуст веднага си е намерило почетно място в дисертацията. А по-натам общото заключение (също важна глава) започва с няколко абзаца върху П.-П. Пазолини, където той е наречен „нашият Златоуст на модерните времена“. Да не споменавам други модерни цитати и доста поетичните и емоционални изблици на места.

А дисертацията е сериозна, с превод, бележки и коментари, изследване на ръкописната традиция, педантична научна аргументация… Макар и не много интересно, но в някакъв смисъл вдъхновяващо.

___________________________

*… his even white teeth glistening here and there with gold points. Chrysostomos.

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: