Две трети

31.03.2014

Ако бях, както и преди, само за 6 месеца във Виена, сега щях вече да съм се прибрала и да разопаковам багажа. А аз тъкмо съм загряла, ходенето в библиотеката е набрало скорост и е доста ползотворно, а пролетта е в разгара си и не бих я пропуснала в никакъв случай!

Миналата седмица дори се загубих. Маршрутът не беше кой-знае какво – пеш от центъра до Дом Витгенщайн, посоката общо взето беше известна. Отначало вървях по интуиция, а първото отваряне на картата не помогна много. Докато разбера коя улица е перпендикулярна, коя е успоредна, бях вече с около 20 мин. отклонение на юг. Ако не бързах (в крайна сметка закъснях), дори щях да се зарадвам, и без друго не е много лесно да се загуби човек в централните квартали.

Преди два месеца пък бях без компютър. Изкарах цели 3 седмици в писане на ръка, проверка на пощата максимум 1-2 пъти на ден от библиотечните компютри, гледане на новини и филми по телевизията, пращане и получаване на смс-и (ползването на Киндълския интернет облекчи малко нещата). Наблюденията ми са, че дори и да исках да си стоя някъде из XX в., околният свят не позволява. В администрацията някои дейности са изцяло дигитализирани, аналогови опции няма. Модерна работа. Да са живи и здрави тези, които ме снабдиха със стария ми лаптоп. Иначе агонията щеше да продължи 6 седмици, сега може би щях да съм изцяло друг човек и да си прекопавам репички и малини в малка ферма без ток… Или не съвсем.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: