Ein seltener Vogel

Още една от песните на Нойбаутен, в чийто текст винаги се заслушвам:

Каква странна птица…

Каква странна птица…

Колко странна птица,

която пее много нежно.

Оперение без окраска,

колко странна птица,

каква странна птица.

Клюна – в небето,

колко странна птица.

Каква странна птица

лети сама към извисяващия се връх

на Арарат.

Сега започва най-после да вали

и изобщо повече не спира.

След дъжда вече не всички са тук.

 

Напр.

Птеранодона вече го няма.

Напр.

Археоптерикса вече го няма.

Напр.

Самия шенцораптор вече го няма.

Напр.

Така или иначе, след дъжда повечето вече ги няма.

Чакам

сигурното кацане

на някога извисявалия се връх,

на новия остров,

на самотния плаж.

Чакам

това, което странната птица

при своето завръщане

носи в човката си:

новата песен!

Арарат!

Това, което странната птица

при своето завръщане носи в човката си:

Новата песен!

Лежи на езика и изгаря!

Лежи на езика и изгаря!