Philologia classica

Класическа филология (1921-) отбелязва тази година 90-годишен юбилей. Тържеството (2.12.11) беше много мило и приятно, а аз (въпреки че не познавах доста хора) се чувствах там по-уютно и у дома, отколкото на много от конференциите и събиранията на това, към което реално принадлежа. И ми се иска да кажа колко обичам тази специалност, ако може без да изпадам в спомени и сантименталност.

Винаги съм смятала, че времето 2000-2004 е най-щастливият и вдъхновяващ период в академичния ми живот, след това с него можеше да се сравнява само времето ми във Виена. Всичко ми беше интересно, езиците ме омагьосваха, в двата кабинета в Гълъбарника можех да прекарвам и по 10 ч. на ден, но най-любими ми бяха хората там (тогава колеги и учители, сега повечето от тях – приятели). Така и не развих толкова лична привързаност и еуфорична радост към основното си образование, колкото към класическата филология. И на фона на всичките ми правилни решения, които съм взимала, това внезапно и твърдо решение да отида там ми се струва едно от най-правилните изобщо.

***

И пак Марциал без връзка, а само по повод (IX, 10):

Nubere vis Prisco: non miror, Paula: sapisti.

 ducere te non vult Priscus: et ille sapit.

(Искаш да се омъжиш за Приск – не се учудвам, Паула, умна си.

Приск не иска да се ожени за теб – и той е умен.)