Encounters at the End of the World

На края на света е пълно с поети и философи, които си изграждат уютна и позната среда насред привидната пустош. В чуждия свят си създават свой, като строят, отглеждат домати и си правят рок концерт; и същевременно мисълта им блуждае някъде из снеговете.

Може би и поради 100-годишнината от експедициите на Амундсен и Скот, реших да изгледам този филм на Вернер Херцог (2007).

В него има много текст – В. Херцог говори зад кадър бавно, с приятен акцент и някак с много силно присъствие, което се усеща през цялото време. И най-много ми харесва, че се фокусира върху хората – а те говорят ли, говорят за неща, които далеч не идват от инстинкта за оцеляване.

„PhDs washing dishes and, you know, linguists on a continent with no languages.“

Неочаквани подаръци

Швейцарска готварска книга и речниче за швейцарски немски. И двете са триезични в някакъв смисъл. Едното включва швейцарски. Другото включва френски. И много картинки.

А самата (напълно истинска) швейцарка говори чуден български с източен (габровско-шуменски) акцент…

Ein seltener Vogel

Още една от песните на Нойбаутен, в чийто текст винаги се заслушвам:

Каква странна птица…

Каква странна птица…

Колко странна птица,

която пее много нежно.

Оперение без окраска,

колко странна птица,

каква странна птица.

Клюна – в небето,

колко странна птица.

Каква странна птица

лети сама към извисяващия се връх

на Арарат.

Сега започва най-после да вали

и изобщо повече не спира.

След дъжда вече не всички са тук.

 

Напр.

Птеранодона вече го няма.

Напр.

Археоптерикса вече го няма.

Напр.

Самия шенцораптор вече го няма.

Напр.

Така или иначе, след дъжда повечето вече ги няма.

Чакам

сигурното кацане

на някога извисявалия се връх,

на новия остров,

на самотния плаж.

Чакам

това, което странната птица

при своето завръщане

носи в човката си:

новата песен!

Арарат!

Това, което странната птица

при своето завръщане носи в човката си:

Новата песен!

Лежи на езика и изгаря!

Лежи на езика и изгаря!

Philologia classica

Класическа филология (1921-) отбелязва тази година 90-годишен юбилей. Тържеството (2.12.11) беше много мило и приятно, а аз (въпреки че не познавах доста хора) се чувствах там по-уютно и у дома, отколкото на много от конференциите и събиранията на това, към което реално принадлежа. И ми се иска да кажа колко обичам тази специалност, ако може без да изпадам в спомени и сантименталност.

Винаги съм смятала, че времето 2000-2004 е най-щастливият и вдъхновяващ период в академичния ми живот, след това с него можеше да се сравнява само времето ми във Виена. Всичко ми беше интересно, езиците ме омагьосваха, в двата кабинета в Гълъбарника можех да прекарвам и по 10 ч. на ден, но най-любими ми бяха хората там (тогава колеги и учители, сега повечето от тях – приятели). Така и не развих толкова лична привързаност и еуфорична радост към основното си образование, колкото към класическата филология. И на фона на всичките ми правилни решения, които съм взимала, това внезапно и твърдо решение да отида там ми се струва едно от най-правилните изобщо.

***

И пак Марциал без връзка, а само по повод (IX, 10):

Nubere vis Prisco: non miror, Paula: sapisti.

 ducere te non vult Priscus: et ille sapit.

(Искаш да се омъжиш за Приск – не се учудвам, Паула, умна си.

Приск не иска да се ожени за теб – и той е умен.)

Втора песен на Ars poetica

Най-мащабният ни творчески проект (дело на Октавиан през август и Гай през юли) приема все по-цялостен вид, а идеите за това, което остава до края, стават все по-оформени. След 2-годишен труд с прекъсвания поради липса на време и вдъхновение вече е завършена втората част от великата мистрия „За поетическото изкуство“ – „Генеалогия. Елегически цикъл с епитафии“.

Още малко около проекта – дотук са готови частите „епос“ и „лирика“, някои парчета от схолиите също са направени. Имаме неофициални уговорки с художник и музиканти, предстоят поредица от разговори с тях, както и самата трагедия (т.е. „драма“).

И нещо от любимия ми Марциал, X,46:

Omnia vis belle, Matho, dicere. dic aliquando

et bene; dic neutrum; dic aliquando male. 

(Матоне, искаш всичко да го кажеш хубаво. Кажи го някой път

и добре; кажи го средно; някой път го кажи зле.)

Признаците на новопридобитата власт

Качването на левъл води до обновяване на гардероба. Докато си вървях вчера, гледах как на подметката на един новоизбран декан му се червенее етикетът на новите обувки.

Прасета в космоса

През последните 2 седмици Космосът ми се навира в очите (и аз – в неговите) дотолкова, че отново да ме сполитат мисли за безкрая, за планетите, звездите, космическите кораби и хората на тях. Първо отидохме да гледаме „Hubble“ – направо ни висяха крачетата в нищото, за щастие поправихме телескопа и се прибрахме. После получиха гласност и си припомних отново Миленините „Космонавтите на Младост“ – почти всяка част ми се струва абсолютният фаворит. После гледахме „Sunshine“ – първо тя, после аз, после Ваня (която каза, че още е в космоса). После видях обявата на NASA за астронавти – не отговарям на условията, освен на височина.

А аз съм седнала да се чудя за някакви дреболии.

Ég er að læra íslensku

Малко впечатления за исландския (който уча напоследък, сякаш си нямам друга работа).

От това, което чувам, почти нищо не разбирам, ако не го чета. Говорят много бързо, сливат думите (особено гласните, но не само). Има странно ударение и интонация – контрастът между ударени и неударени срички е много голям, което сякаш се подсилва от интонацията. Мога само да ги имитирам, а и това е трудно. Трябва ми последователно изложение за правилата за четене и произнасяне – някои неща ги схванах, но за други още се чудя.

Трябва ми и подредена граматика. Засега карат само на интуиция. Струва ми се, че няма учтива форма – и непознати в официална ситуация си говорят на „ти“ и на малко име. Има интересни архаизми в граматиката, например три различни форми за „те“, ако са само мъже, само жени и смесени. Няма познати международни думи – най-елементарни неща като „компютър“ и „полиция“ са някакви измишльотини (първото е лесно, tölva, но второто още не мога да се науча как се произнася, камо ли да го запомня – lögregla). Добре, че има нещо общо с немския, та поне нещо да е по-разбираемо…

Сега като гледам и слушам на шведски, даже разбирам някакви отделни думи (ако чета субтитрите най-вече). Много е интересно. Разбира се, едва ли някога ще проговоря. Но пък съм много по-напред от опитите ми преди време с езика маори!

11.10.11. Допълнение:

Току-що приключих survival level, започвам level 1, където има ГРАМАТИКА! И героите/актьорите са различни, слава богу Така е много по-добре, може и да науча най-сетне нещо.